Точки над «і»

Последн[а]та чуждица в [българския] шрифт биде недавно заличена* – малко и (і) – оная пръчица, която изглеждаше тъй безпомощно притисната сред въздебелите си съседи. Самостоятелно за нея нямаше живот между българските букви и тя остана само като приставен ратай† на о и ѫ и ходи сега, кога ще‡ и кога не ще, да лута** подире им. Като самостоятелна, някога си тя носеше и калпак на глава – точицата отгоре ѝ – но го изгуб膆 наедно със самостоятелността си. В живота – дори в живота на буквите – се губят не само калпаци, а и глави. Тоя живот иска главата и на ѣ — и то, както по-после ще видим, твърд凇 справедливо.

Это философ и поэт Пенчо Славейков в 1907 г. рассуждает в эссе «Язык и культура». Понятие «недавно» относительное, «и десятеричное» вышло из употребления в болгарском письме почти за 40 лет до того (в подтверждение того, что оно не жилец было в нем).

( А теперь о букве «i» в латинском и вьетнамском алфавитах )

---

*стерта. †батрак, работник. ‡ хочет. ** блуждает. †† потеряла. ‡‡ весьма.