Точки над «і»
19 Jan 2005 12:36Последн[а]та чуждица в [българския] шрифт биде недавно заличена* – малко и (і) – оная пръчица, която изглеждаше тъй безпомощно притисната сред въздебелите си съседи. Самостоятелно за нея нямаше живот между българските букви и тя остана само като приставен ратай† на о и ѫ и ходи сега, кога ще‡ и кога не ще, да лута** подире им. Като самостоятелна, някога си тя носеше и калпак на глава – точицата отгоре ѝ – но го изгуб膆 наедно със самостоятелността си. В живота – дори в живота на буквите – се губят не само калпаци, а и глави. Тоя живот иска главата и на ѣ — и то, както по-после ще видим, твърд凇 справедливо.Это философ и поэт Пенчо Славейков в 1907 г. рассуждает в эссе «Язык и культура». Понятие «недавно» относительное, «и десятеричное» вышло из употребления в болгарском письме почти за 40 лет до того (в подтверждение того, что оно не жилец было в нем).
В латинском алфавите узких букв много, поэтому i там смотрится нормально. Но все же писцы завели традицию снабжать его шапкой, чтобы из виду не пропало. Эта традиция сохранилась по сей день, хотя ı появилась в турецком алфавите на правах отдельной буквы.
Разве что если диакритик в тексте вообще очень много, может возникнуть вопрос, а что это за еще одна диакритика такая — точка сверху. Вот страничка из «Русско-вьетнамского словаря», изданного Военным издательствам МО СССР, М., 1958 г. В нем точек над «i» нет нигде.

Очень разумно, когда речь идет о вьетнамском языке, где этой букве так или иначе приходится выступать с пятью разными диакритиками (обозначениями тонов), не так ли? Но других таких вьетнамских текстов я не видел.
*стерта. †батрак, работник. ‡ хочет. ** блуждает. †† потеряла. ‡‡ весьма.