De ursis cucurbitaceisque

Più tardi arrivava l'Orso, e anche lui gettava occhiate languide alla sora Zucca:
— Quanto mi piacete, signora Zucca, — diceva l'Orso.
— Anche voi mi piacete, signor Orso, ma mi piacereste di più in salmì.
— Che cosa dite mai, signora Zucca. Io invece vi mangerei arrostita, con qualche patatina fresca, e naturalmente ben condita con rosmarino, erba salvia, uno spicchio d'aglio e un pizzico di peperoncino rosso.
E l'Orso allargava le narici: gli sembrava già di avere sotto il naso il profumo di quell'arrosto.

—Gianni Rodari, 1951

По-късно пристигаше и Мечока и хвърляше лакоми погледи към кака Тиква.
— Колко ми харесвате, госпожо Тиква — казваше Мечока.
— И вие ми харесвате, господин Мечок, но бих ви предпочела във вид на наденици.
— Какво говорите, госпожо Тикво! Аз бих ви ял препечена и посипана с пудра захар.
И Мечока започваше да души: струваше му се, че долавя миризмата на печена тиква.

—Светозар Златаров, Никола Иванов, 1984

Після вовків приходив Ведмедик. Він теж ласим оком поглядав на куму Диньку.
— Ох, як же ви мені подобаєтеся, синьйора Динька, — казав він.
— І ви мені теж подобаєтеся, синьйоре Ведмедику. Та ще дужче я б хотіла покуштувати вашого м’ясця на сковороді.
— Та ну-бо, кумонько! От вас я з’їв би такою, як ви є.
І Ведмедик аж слину ковтав.

—Анатолій Іллічевський, 1977